Синдикат Образование: Българският родител да възпитава децата си!
Поредният скръбен случай в 52 ОУ раздруса страната и още веднъж почерни просветителната ни система. А дали преди тя беше бяла… Синдикат „ Образование “ за следващ път жигосва най-големия проблем на системата – експанзията и сигнализира за неналичието на всевъзможни лостове за противопоставяне, както в законите, по този начин и в желанието на обществото да даде отпор на този камшик на нашето време. Учудващо е насочването на публично внимание към дейностите на медицинските лица в 52 софийско учебно заведение, тъй като в сходни случаи намесата на лекарите е следствие, а не предварителна защита.
В режима на финансова криза на просветителните институции в резултат на делегираните бюджети, здравно лице се поставя на учебните заведения с най-малък брой 800 възпитаници, което лишава над 70% от съществуващите учебни заведения от цялостен щат за доктор. За страдание, медицинските лица в общинските учебни заведения се назначават от кмета на общината, което не е в полза на положителното ръководство и подчиненост в образователното заведение.
Огромна е ролята на медицинския експерт (медицинска сестра или фелдшер) или доктор в учебно заведение, само че заради икономисване на финансови средства и политически сметки, българското общество се убеждава, даже и от служебния министър по опазване на здравето, доктор Илко Семерджиев, че няма нужда от лекари в българското учебно заведение, тъй като в него има единствено здрави деца. Факт е, обаче, че това надалеч не е по този начин и доказателство за това евисокият % на възпитаници с диабет, алергии, астма, деца със СОП и така нататък
От всичко казано дотук следва, че в случай че образованието стане финансов приоритет, както ни дават обещание всички и ни заделят 6% от Брутният вътрешен продукт, то всяко учебно заведение ще има пари и за доктор, и за квалифицирана професионална защита в коридорите. Едва ли някой се заблуждава, че наличието на медицински сестри или фелдшери би понижило съществуващата експанзия в просветителните институции. Дори при всеки възпитаник да сложим доктор, експанзията и нещастията в учебно заведение няма да спрат. За да се случи това, трябват промени в просветителния закон.
На българския родител би трябвало да стане пределно ясно, че има задължението да възпитава своите деца, а самият той носи наказателна отговорност при недостиг във възпитанието и нападателни дейности на своето дете. Родителското присъединяване в образователно-възпитателния развой би трябвало да се трансформира от командно към партньорско, каквото, сред прочее, е вековна традиция в българското обучение.
Българският преподавател постоянно е бил виновен и усещащ ролята си освен да образова, само че и да възпитава и социализира своите възпитаници. За тази цел той има неотложна потребност от предоставянена такива права, които да му дават опцията да противодейства на експанзията, арогантността и безотговорното отношение на възпитаници с девиантно държание, хиперактивни и изпълнени с яд и експанзия към останалите възпитаници. И в случай че, както е заложено в закона „ Дамянова “, след драматичен случай – побой или смъртен случай, се структурира комисия, която да работи с детето в риск, това е гаранция, че просветителните институции ще продължат да бъдат гладиаторски терени. Подобни комисии единствено удостоверяват безсилието на МОН и неналичието на политическа воля от българския Парламент за справяне с казуса. С голямо оскърбление и отвращение би трябвало да признаем, че доста родители одобряват учебното заведение не като храм на знанието, което цивилизова и възпитава, а като постройка за обществена услуга и третират учителите като детегледачи.
Ние от Синдикат „ Образование “ призоваваме да се дават благоприятни условия и права на българския преподавател да въдворява и обезпечава дисциплинираност в образователния развой. Настояваме да се вменят отговорности на българския родител със съответна, съответна и ефикасна глоба при неспазването им. Крайно време е да се изпълнят всички обещания и да се обезпечи на процедура предпочитаното финансиране на просветителната система по този начин, че да бъде гарантиран освен просветителния развой, само че и да има задоволително средства и за лекари в учебно заведение, и за квалифицирана, професионална защита. Ние продължаваме да отстояваме нашата позиция да се забрани със закон учителят да извършва охранителни и отбранителни действия, които да бъдат в пълномощията на профилирани институции.
Ние имаме вековната традиция българският преподавател да бъде възрожденец, будител, просветник, даже именуван даскал, само че не и охранител по коридорите на постройката или надзирател на учебни дворове. А отговорността за децата и учениците е обща – на родители, учители, шефове, институции и политици. Повече от 25 години опитите на гореизброените фактори да се изключат от този развой и смъкват от себе си отговорността, да пренасочат цялата отговорност към учебното заведение и работещите в него, към този момент става все по-неприемлива, а трикът им към този момент не минава. Безспорна истина е, че, с цел да има бъдеще тази страна, трябват задружни старания и виновни дейности на всички членове на нашето общество.
Юлиян Петров, ръководител на Следствен отдел към окръжна прокуратура „ Подкрепа “
27.02.2017,гр. София
